Миналото ненадейно се възражда.
И събужда гръмко спомените скрити.
С неутолима и безмерна жажда

Защо си мислиш, че да критикуваш право имаш?
И какво, кажи, ти позволява да прехвърляш
енергия негативна, бликаща от плитко ти сърце

Тя дълго, трепетно мечтаеше
във теб да зърнe траен интерес.
И тайно в облаци витаеше,

Ти чакаш, чакаш вече час,
ни звук ни стон не се задава,
и злокобна тишина тогаз